Известната поговорка "Има всички видове гранити" първоначално е предложена от HH Read през 1933 г. Всъщност са предложени поне 20 вида схеми за класификация на гранитите (вж. Barbarin, 1990, 1999); и Frost et al., 2001 Коментари за по-често използваните методи за класификация).
Най-разпространената класификационна схема е геохимичната и/или генетичната буквена класификационна схема. Например гранитите се делят на S-тип, I-тип, М-тип, А-тип и С-тип (S-тип е гранит, трансформиран от седиментна скала; I) тип М е с магмен произход; М-тип е с мантелен произход; А-тип е безводен гранит; С представлява перилен гранит); или могат да се разделят на калциево-алкални, алкални, свръхалкални, пералуминиеви и алуминиеви гранити; или според структурата фонът се разделя на "орогенни" гранити (океански и континентални вулканични дъги; континентални зони на сблъсък), "пост-орогенни" гранити (зона на издигане или колапс след орогенния период) и не-"орогенни" гранити (континентални разломи, горещи точки, средноокеански хребет, океански остров) и т.н.
